Как един прост елемент опитоми „убиеца“ Corsair F4U
Първоначално способността на Corsair Chance Vought F4U да кацне на самолетоносач е трагична. През есента на 1942 година пълководец лейтенант Сам Портър тества опцията за употреба на изтребителя от флота на палубата на ескортния транспортен съд USS Sangamon в залива Чесапийк. След четири ужасяващи кацания той решава, че сигурно самолетът е на път да го убие.
Пилотската кабина на Corsair е толкоз обратно във фюзелажа си, че на Портър му е мъчно да види офицера, който му дава знаци за приземяването на палубата. Ултрадългият нос на самолета прави съвсем невероятно водачът да получи своевременна противоположна връзка, с цел да направи корекции в снижаването си. Когато Corsair удря палубата, олеосите на колесниците – амортисьорните подпори – се свиват до дъно, по-късно отскачат нагоре, карайки самолета да прескочи спирачните кабели. Така в случай че има други самолети в предната част на кораба, ще се получи верижна злополука.
Но лошата видимост и дивият отскок не плашат Портър толкоз, колкото държанието на самолета в моментите сред тях. Секунди преди до момента на колесниците с палубата, Corsair внезапно стопира – и методът, по който стопира, би ужасил всеки водач: до момента в който скоростта понижава, лявото рило – без съвсем никакво предизвестие – губи вакуум, подвивайки самолета внезапно на една страна.
Портър с съображение се опасява, че в случай че някой по-неопитен летец се изправи пред това неприятно държание на самолета, той неотложно ще го обърне по таван само на метри над вълните. А това е обстановка, от която не би могъл да се измъкне дори най-умелият авиатор.
Както е конфигуриран понастоящем, Corsair е гибелен.
Порочната асиметрична реакция е бързо поправена, незабавно откакто силите, настоящи върху самолета, са изцяло разбрани. Огромните перки на витлото на самолета, вкопавайки се във въздуха, избутват спираловидна бликам надолу по тялото му, което основава разлики във въздушните потоци над двете крила. Лявото крило първо губи въжен превоз и това се случва извънредно бързо. И е много комплицирано да се противодейства.
Инженерите на Vought и анализаторите от военноморските сили, които вземат участие в тестовете, осъзнават, че ще би трябвало да понижат въздушния поток над десния ръб, което да накара крилата на самолета да изгубят въжен превоз по едно и също време. За да се реализира това, специален детайл е прикован към предния борд на дясното крило, тъкмо отвън местата за оръжията. Само към 15 сантиметра дълъг и към 7 сантиметра необятен, триъгълният детайл утежнява аеродинамичните характерности на крилото и прави лифта му почти да съответствува с този на другото. След това Corsair се държи относително предсказуемо.
В края на 1942 година и началото на 1943 година моряците създават първите версии на детайла от елементарни дървени блокове за към този момент работещите Corsair самолети, до момента в който поточните линии във Vought, Goodyear и Brewster скоро прибавят фабрично издигнати железни детайли към всеки нов аероплан.
Въпреки че има още изправящи косата опити да се пригоди Corsair за кацане върху транспортен съд, множеството от истинските самолети намират дом в бойните ескадрили на морската пехота.
С течение на времето инженерите на Vought и хората на терен внедряват още усъвършенствания по обещаващия, само че проблематичен аероплан. По-голямото въздушно налягане в амортисьорите на колесника елементарно отстрани огромна част от отскока. За по-добра панорама от пилотската кабина, дизайнерите заменят общоприетата „ клетката за птици “ с безрамков транспарантен „ балон “. Допълнителното пространство за главата разрешава седалката на водача да бъде повдигната с 20 сантиметра. Подобрен F4U-1A лети в Тихия океан с морските пехотинци през лятото на 1943 година
Но точно въздушното крило на Британския кралски флот измисля концепцията, която пригажда Corsairs за работа над морето вечно. Пилотите създават дълъг, закривен метод за кацане, с цел да държат палубата на кораба в полезрението си до последните моменти преди гумите да го допрян.
Corsair не оперира от самолетоносачите на американския флот до 1944 година Дори и с подобренията, самолетът в никакъв случай не е доста кротичък по време на кацане. Новите водачи към момента намират способи да създадат грешка в тези уязвими секунди тъкмо преди досег с палубата. Дизайнерите от Vought жертват лесното управление в името на оптималната скорост, таван и обсег.
Когато грешките са изгладени, F4U блесва на бойното поле. Почитаемият „ U-Bird “ на Vought се трансформира в един от най-хубавите военноморски бойци през Втората международна война, като събира 2140 победи във въздушните боеве. Само 189 самолета са свалени от врага. Наградените с Медал на честта Папи Боймингтън, Робърт Хансън и Кенет Уолш извоюват повече от 20 победи, което правейки Corsair съвсем толкоз прочут, колкото доста почитания P-51 Mustang и блестящия P-38 Lightning.
